Home » Училище за родители » Тормоз и кибертормоз между деца в училищна възраст

Тормоз и кибертормоз между деца в училищна възраст

kranica_dete

Тормоз и кибертормоз между деца в училищна възраст

6 октомври, 2010 в Питай татко от Методи Коралов

Методи Коралов е доктор по психология, преподавател в Нов Български Университет по дисциплините „Социална психология”, „Психология на развитието” и „Психология на образованието”. Специалистът е в екипа на проект „Училище без насилие”.

 

Вербалната агресия погрешно се счита за по-лека форма на атака

Агресията е неизменен спътник в съществуването на хората и човечеството. В малки „дози” тя всъщност е необходима и дори полезна. Така наречената “спортна злоба” или хъсът да спечелиш някакво състезание като победиш противниците си е вид агресия, която е приемлива. В детска възраст опълчването на авторитета на възрастните (родители, учители) е закономерна част от процеса на порастване и изграждане на собствената личност. Агресията обаче лесно може да прехвърли границата на приемливото и да се превърне в сериозен проблем за отделен човек, за групи хора или за обществото като цяло.

Какво е тормоз?

Тормозът е може би най-злокачественият вид агресивно поведение. Той винаги е насочен към живо същество – не могат да бъдат тормозени вещи или предмети. При тормоза няма случайност – той е целенасочен и съзнателно прилаган. Тормозещият е наясно, че причинява физическа или душевна болка, че кара жертвата си да се чувства зле и именно това е целта му. Тормозещите освен това рядко имат чувството, че вършат нещо нередно. Обикновено те си мислят, че жертвата им си го заслужава или ги предизвиква да се държат така с нея.

Поведение на тормоз е поведение, което:

  • е злонамерено. Тормозът не е случаен. Тормозещият има ясната и осъзната цел да навреди на жертвата си, да й причини болка, да я унижи, да я накара да страда физически или душевно.
  • се извършва от позиция на силата. Тормозещият винаги разполага с предимство – или е физически по-силен, или е с група приятели, които му помагат или жертвата е неагресивна и неспособна да се защити. При формата на вербалния тормоз, когато се използват обиди, подигравки, злобни забележки и подмятания слабостта на жертвата може да се състои дори в това, че тя е неспособна да измисля подходящи отговори със скоростта, с която се сипят грубите думи на тормозещия.
  • се повтаря многократно. Изолираният агресивен акт още не е тормоз. Когато обаче агресията се повтаря отново и отново върху един и същи човек (или едни и същи хора), тогава тя се превръща в тормоз. Изключително негативните последствия от тормоза най-често се дължат именно на това натрупване във времето на унижение, болка и безпомощност месец подир месец, а понякога и година след година.

Съществуват няколко вида тормоз: semeen-skandal

  • физически. Това са добре познатите биене, ритане, блъскане, скубане и т.н – всички форми на видимо насилие. Тук се включват също чупенето и повреждането на лични вещи.
  • вербален. Тази форма неправилно е приемана за по-лека и обикновено не гледаме на нея на сериозно. Тя включва обиди, подигравки, сексуални намеци и подмятания, даване на прякори, заплашване, “майтапене” (което е забавно само за мъчителя), т.е. това са начините да нараним някого, като го караме да се чувства зле от това, което му говорим.
  • индиректен. Повечето хора дори не си дават сметка, че съществува такава форма, а тя е не по-малко нараняваща от другите. Тя включва настройване на другите срещу жертвата, говорене зад гърба й и разпространяване на слухове, разваляне на отношенията й с близките й хора, поставяне на някого в социална изолация (не го канят да играе с другите, на купони и забави, на ходене на кино или разходки и т.н.). Тази форма се прехвърля особено лесно в Интернет и онлайн социалните мрежи.

Понякога се посочва и още една форма, по-скоро понеже е приела гражданственост в ежедневието ни, отколкото като част от научна класификация и това е така нареченият „психически тормоз”. Всъщност всеки тормоз, всяка от изброените по-горе форми, е и психически. След като сме направили тези уговорки, да изброим какво все пак се включва тук: заплашителни погледи и гримаси, които често предават „скрити” послания като „чакай само да свърши часа” или „лигльо!” и т.н.; докосвания, които не са силни и нараняващи сами по себе си, но са нежелани, неприятни и/или унижаващи (такова може да е дори едно престорено погалване по косата, придружено със съответния злобен коментар); шпиониране, тайно или явно и т.н.

624-400-onlajn-tormozКакво е кибертормоз?

Кибертормозът е тормоз, извършван чрез средствата на технологиите за електронна комуникация – Интернет и мобилни телефони. Може да бъде открит под различни наименования: ebullying (етормоз), electronic bullying (електронен тормоз), cyberviolence (кибернасилие), digital bullying (дигитален тормоз), online bullying (онлайн тормоз) и т.н. като терминът кибертормоз (cyberbullying) е за момента най-широко наложилия се. Отличителните му черти са същите като при “класическия” тормоз, като само е сменена физическата среда с електронна и има известна промяна във формите, свързана с възможностите и ограниченията на технологиите. И тук се наблюдава злонамереност и целенасочено желание да се навреди, дисбаланс на силата (най-вече изразен чрез невъзможността на жертвата да се защити успешно), многократното и продължително във времето повторение.

Основните форми на кибертормоз са следните:

  • през GSM. Тук се включват обаждания, при които има директни заплахи, говорене на неприятни неща, обиди, изнудване, подиграване, понякога дори само намеци. Освен обажданията към кибертормоза спадат и всякакви злонамерени текстови и мултимедийни съобщения (sms и mms). По-особени форми на кибертормоз, свързани с мобилните телефонни комуникации са раздаването на GSM-номера на други хора, без съгласието на детето, както и обаждането от негово име на роднини или приятели. Кибертормоз е също така снимането с GSM и свободното разпространяване на снимки или клипчета без съгласието на детето или, дори и да има привидното му съгласие, на снимки и клипчета, които уронват достойнството му, унижават го или го представят в неблагоприятна светлина.
  • през Интернет. Тук спектърът на поведенията и действията, които могат да бъдат окачествени като тормоз е още по-широк, отколкото при мобилните телефонни комуникации. Според децата, участвали в изследване, проведено в 5 софийски училища в края на учебната 2009-2010 година, най-често кибертормозът е под формата на пускане на клюки или слухове в социалните мрежи (като Фейсбук) и чатовете и програмите за незабавни съобщения (като Скайп). Това е един вид продължение или прехвърляне в Интернет на “традиционната” форма на индиректен тормоз, която е описана накратко по-горе. Типични форми са пращането на всякакви съобщения със заплахи, обиди, подигравки и т.н. независимо дали през социални мрежи, чатове, форуми, имейл или онлайн игри. Краденето на идентичност също е форма на кибертормоз, било то пращане на съобщения от името на някой познат на детето до него или от името на детето до негови познати, но без то да знае и без да е съгласно. Към краденето на идентичност спадат и краденето на пароли или разбиването на акаунти (непозволено влизане в чужд профил във Фейсбук или в чужд имейл). Пускане в Интернет на снимки или клипчета, които унижават детето по какъвто и да е начин също е форма на кибертормоз. Към кибертормоза спадат и пращането на вируси или нежелани файлове, както и задръстващи пощата имейли (известният спам).

Формите на кибертормоз са твърде разнообразни, но това в никакъв случай не означава, че трябва да се заклеймяват електронните технологии за общуване. Това, което е необходимо да направим, е да сме наясно с рисковете, с проявленията на кибертормоза и с ефективните начини за справяне с него. Така ще можем да се възползваме от плюсовете на технологиите и да предпазим децата си от опасностите, свързани с кибертормоза.  65b667463f93cd2


Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *