20-21 март – Най-добър млад строител

ПГСАГ „Васил Левски“ е домакин на Регионалния кръг на Националното състезание „Най-добър млад строител“.

Място на провеждане на състезанието: Зала „Скаптопара“- 21.03.2023 г. от 9:00 часа.

ЗАПОВЯДАЙТЕ!!!

Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост

Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост е български официален празник, честван на 24 май. На този ден в България се чества българската просвета, култура и създаването на глаголицата от Кирил и Методий, известни още и като Солунските братя. Преводите на Библията Кирил и Методий записват на глаголица.

„	Спасявайки делото на св.св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност…	“
— проф. Роже Бернар

История

Въздигането на Кирил и Методий като равноапостоли и велики християнски учители става в България още с идването на техните ученици през 886 г., а сведения за отбелязване на празника им на 11 май има още през XII век. В епохата на османското владичество българската държава изчезва от политическата карта на Европа, но остава „Държавата на духа“, по думите на акад. Дмитрий Лихачов.

Свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на 22 май 1813 г. в Шумен (Датата 22 май в този летопис може да се приеме, че е по т.н. нов стил – Григорианския календар, а по действащия в българското общество в Османската империя църковен литургичен календар е било денят на св. св. Кирил и Методий). Има сведения, че организатори на това честване през 1813 г. са гагаузи от Шумен.

В съвременната историография се смята, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий – създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденските източници първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски. Денят на честването на двамата братя става най-яркия израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата.

През 1857 г. празникът е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, от 1860 г., в Скопие от 1862 г., във Варна от 1863 г.. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът е организиран от учителя Сава Филаретов.

По време на борбите за църковна независимост от началото на 18 век делото на Кирил и Методий е не стимул за противопоставяне на гръцката Вселенска патриаршия. След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в 2 посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско, които са под юрисдикцията на Българската екзархия, той запазва функциите си и на демонстрация против османското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.

След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден е на дата 11 май. През 1968 г. Българската православна църква, вече със статут на патриаршия, въвежда като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар, чрез който се премахва грешката на стария Юлиански календар. Така денят на Кирил и Методий се почита от църквата на 11 май по църковния календар. Но поради вече установената гражданска традиция светското, гражданското и държавно честване остава на (24 май). За официален празник на Народна Република България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 г., а от 15 ноември 1990 г. е официален празник на Република България (когато Народна република България е преименувана на Република България).

Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий – на 6 април (дните на тяхната смърт). Всеруският Синод по повод празнуването 1000-годишнината на Моравската мисия на Кирил и Методий взема следното решение: „За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!“ След това празникът се чества във всички православни славяноезични страни.

Празникът на Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането и сред имигрантите в Румъния и Русия, сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир.

През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици.

Химн „Върви, народе възродени“

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“ и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите 6. Панайот Пипков създава музиката към химна на 11 май 1901 г.

Трети март, 1878, Сан Стефанският мирен договор и неговият принос

Много българи днес си задават въпроса, защо датата на Санстефанския мирен договор се смята за толкова значима в българската история. Защо не честваме като национален празник 6 септември 1885 – когато двете части на разделена България (Княжество България и Източна Румелия) се обединяват или пък 22 септември 1908, когато княз Фердинанд обявява тържествено независимостта на България от Османската империя?

Трети март се празнува, защото от него се правят първите стъпки към утвърждаването на България за суверенна държава.

От падането си под османска власт през 1396г. българите извървяват дълъг път докато стигнат отново до своята национална идентичност. Първите стъпки на етническо пробуждане започват от монаха Паисий Хилендарски, минават през извоюването на независима българска църква и достигат до организираната борба за независима държава.

В средата на XIX век в българското национално-освободително движение се появяват две течения. Първото е умереното течение, което предлага чрез легални средства и реформи България постепенно да извоюва политическата си автономия. Този вариант не изисква въоръжени сблъсъци и кръвопролития и гарантира до голяма степен целостта на българската етническа територия. За сметка на това обаче, денят на освобождението се губи в необозримото бъдеще.

Другият вариант е радикалното течение. То предлага точно обратното – всеобщо въоръжено въстание, което да доведе до политическото решаване на българския въпрос. При него целостта на българската етническа територия не се гарантира и като крайна фаза се предвижда намесата на Великите сили. Т.е. съдбата на България неизбежно се оставя в техни ръцете и зависи от техните интереси. Този радикален подход предполага борби и неизбежни кръвопролития, но прави целта по-близка.

Нетърпеливото за свободата си българско общество избира втория път. През 1876г. избухва Априлското въстание. То е удавено в кръв, но постига своя политически ефект. С цената на 30 хиляди жертви българите фокусират вниманието на света върху проблема за тяхната независимост. Най-великите умове по това време като Виктор Юго, Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд, Лев Толстой, Достоевски и много други издигат своя глас в защита на българската кауза.

Това дава повод на Русия активно да се намеси в решаването на Източния въпрос.

В продължение на две столетия руските монарси водят 13 войни с Турция. Те имат една обща стратегическа цел – спечелването на контрол върху Балканите и Проливите между Европа и Мала Азия. За тях пътят за установяването на империята им като световна сила винаги е минавал през Босфора и Дарданелите към Егейско и Средиземно море и световните океани. С тази цел те систематично изграждат репутацията на Русия като защитник на балканските християни и на славяните в Османската империя. Колкото повече расте вярата в освободителната й мисия, толкова повече се утвърждава руското влияние на Балканите.

„Нашата“ освободителна, тринадесета по ред война, се различава от предишните. Преди всичко по това, че не е мотивирана от някогашната експанзионистична политика. Този път Русия не е подготвена за война и прави големи усилия да я избегне. Победена в предишната, т.нар. Кримска война (1853-56) от Турция и нейните покровители Англия, Австро-Унгария и Франция, Русия ясно формулира новата си политическа линия:

„Нашите интереси в момента – пише министър-председателят Горчаков – изискват запазване, а не разрушаване на турската цялост. Ние ще помагаме на балканските християни, за да облекчим тяхната участ с внушения пред Високата порта, но в никакъв случай няма да одобряваме или още повече, да толерираме бунтове и въстания срещу законния им господар – султана“.

През 1876г. обаче освен българите, населението на Босна и Херцеговина също вдига въстания. В тяхна защита Сърбия и Черна гора обявяват война на Турция. Източната криза избухва с нова сила. Руската дипломация започва активни действия за мирното ú уреждане. В резултат на това в края на 1876 и началото на 1877г. тя се домогва до свикването на Цариградската посланическа конференция и до подписването на Лондонския протокол, чиито решения османското правителство категорично отхвърля.

Русия се оказва пред реалната заплаха да подрони фатално авторитета си сред балканските християни, ако в този критичен за тях момент не се намеси. В случай на примирение и пасивно безразличие, завоюваните с цената на толкова войни до тогава позиции на Балканите ще бъдат загубени. Думите на военния министър Милютин в специална докладна записка до цар АлександърІІ са показателни:

„Изходът от Цариградската конференция ясно показа, че общото въздействие на Европа върху Турция е немислимо. Пасивното европейско съгласие е готово да принесе съдбата на балканските християни в жертва. Но не бива да скриваме от себе си важността и опасността от подобна развръзка на нещата. Безсилието на колективните европейски действия могат само да окуражат Турция и да обърнат тази слаба държава в страшно оръдие против нас. ….ние не можем да търпим непрекъснато оскърбления към собственото ни достойнство и увреждане на материалните ни интереси, докато изчезне и последната следа от влиянието ни на Балканите…“

След бурни дебати в коронния съвет при царя, на 12 април 1877 г. мотивите на Милютин са приети. Войната започва.

За осем месеца руските войски окупират цяла България и стигат до Константинопол. На паметната за всички българи дата 3 март в малкото селце Сан Стефано, разположено на 12 км от Истанбул е подписан мирният договор между Русия и нейните съюзници Румъния, Сърбия и Черна гора от една страна и Османската империя от друга. От точка 6 до точка 11 в този договор се разглеждат решенията, свързани с българския въпрос. България трябва да бъде трибутарно княжество (което плаща данък на султана). Тя трябва да има управител християнин и местна войска. Границите ú се покриват с границите на българската екзархия, и са утвърдени със султанския ферман от 1870г., когато получаваме църковната си независимост. Тези граници включват Северна България  (без Северна Добруджа, която се дава на Румъния), цяла Тракия (без района на Гюмюржина и Одрин) и Македония (без Солун и Халкидическия полуостров).

Всичко това обаче остава само на книга. В последния момент преди подписването на договора руският посланик в Константинопол граф Игнатиев, който изготвя самия документ, получава с тайна шифрограма нареждане от министър-председателя Горчаков, договорът да има характер на „обикновен прелиминарен (т.е. предварителен) протокол“.

„Между мен и Горчаков ще съществува винаги пропаст – пише в дневника си Игнатиев. Докато аз водех в Цариград политика за освобождението на всички славяни от турско иго, в Петербург охотно раздаваха славянски земи на Австрия… Горчаков възразяваше срещу Санстефанския мир… сякаш неговите разсъждения отразяваха не нашите, а възгледите на Англия. Той ми нареди със специална инструкция да предам на Санстефанския мир прелиминарен характер, защото Австрия възразявала срещу него и имала намерение да свика общоевропейска конференция за окончателно уреждане на въпроса.“

Очевидно тайните договорености на най-висшата руска дипломация не са стигали до знанието дори и на посланиците ú. Очевидно Игнатиев не е бил информиран за поетите тайни ангажименти към Австро-Унгария и за секретните споразумения с Англия, които Русия не може да не спази. Очевидно той също е бил пионка от голямата игра.

Не е била ясна и цялата картина на най-добрия руски дипломат граф Шувалов, по това време посланик в Лондон. От една страна той е наясно, че Русия предварително се е съгласила България да бъде разделена, но не разбира дипломатическия блъф, който се прави с подписването на Санстефанския мир. Затова той пише:

„Санстефанският мир е едно нещастие за нас… Това е най-голямото недоразумение, което ние можем да направим. Сега ще бъдем принудени пред очите на цяла Европа да правим отстъпки.“

Всъщност обаче Санстефанският мир не е „недоразумение“. Той има смисъл за царското правителство като тактически ход. В паметна записка на министър-председателя Горчаков до императора (открита неотдавна в личния архив на съпругата му), написана малко преди подписването на Берлинския конгрес, се казва:

„Вътрешната слабост на държавата не ни дава основания да вярваме, че със сила можем да защитим завоеванията, постигнати чрез войната. Още от самото начало аз гледам на прелиминарния договор с турците като на полезна тактическа стъпка, която отговаря на руската стратегия по Източния въпрос. Чрез него Русия още веднъж демонстрира добрата си воля към балканските народи, и в частност към българския, като защитник на техните интереси. По този начин ние ще запазим репутацията си на техен покровител. Що се отнася до предстоящото му унищожение под натиска на западните ни съперници, то толкоз по-добре за Русия, тъй като това ще увреди тяхното влияние на Балканите и още повече ще увеличи нашия авторитет.“

С подписването на Санстефанския мир царското правителство постига целта, която си поставя с войната. Трудна и рискована, но все пак победоносна, войната от 1877-1878 е увенчана с шумно огласения Санстефански мир от Трети март. Русия дава предостатъчно категорични доказателства на българите за добрата си воля и това се приема с възторг и дълбока, искрена благодарност към Освободителката. Българите не могат да знаят, че Санстефанският договор е предварителен, временен и подлежи на неизбежна ревизия. Това е строго поверително, зорко прикрито зад кулисите на дипломацията. Естествено ревизията на договора ще стане известна, но неблагоприятните последици за българите ще изглеждат и ще се възприемат от тях като резултат от намесата на западните Велики сили. Така недоволството от неговата ревизия се насочва против руските съперници Англия и Австро-Унгария, а влиянието на Освободителката се утвърждава трайно.

И така, Берлинският конгрес се открива тържествено на 13 юни 1878г. В него участват Русия, Англия, Австро-Унгария, Франция, Германия и Турция. Делегациите се представят от министър-председателите княз Горчаков, лорд Дизраели, Граф Андраши, канцлера Бисмарк, от министъра на външните работи на Франция Вадингтон, а от турска страна присъстват двама паши.

Подписалите Берлинския договор двама князе, трима графове и един маркиз узаконяват новите български граници. Тя е разделена на три части – Княжество България, Източна Румелия, а Македония е върната обратно под властта на султана.

Това е шок за българите, но от позицията на познанията ни, днес не бива да ни изненадва. Балканските проблеми никога не са се решавали с оглед на балканските интереси. Всъщност Берлинският договор не е по-несправедлив от многото други политически споразумения. Сърбите се сражават близо две десетилетия, за да придобият самостоятелност на територия, която обхваща не повече от една трета от етническите им предели. Гърците водят жестока война на взаимно изтребление с турците от 1821 до 1828г. Като резултат само Пелопонес и Атика, пак не повече от една трета от територията, населявана от гърци, получава независимост. Румънците нямат въоръжени въстания, но борбата им за самостоятелност и обединение, започнала по време на гръцкото въстание, продължава десетилетия. Влахия и Молдавия се обединяват в едно княжество едва след Кримската война, като държавата им обхваща само половината румънска етническа територия.

Българите не правят изключение. Те дори получават повече, отколкото може да се очаква – в границите на Княжество България и Източна Румелия влизат близо две трети от българите. Двете части имат различна степен на самостоятелност, но през 1885 г. успяват да се обединят в едни етнически граници.

 

И така, макар и временен, Санстефанският мир, който празнуваме, има своето значение.

За нас, българите, 3 март 1878 е въплъщение на едно начало. На този ден бе направена онази първа политическа крачка, заради която дадоха живота си хиляди верни синове и дъщери на България. Този ден показа на българите, че жертвите от Априлското въстание не бяха напразно, че 15 хиляди доброволци, които загинаха, сражавайки се в руско-турската освободителна война, не дадоха живота си напразно. Сан Стефано срути окончателно започналата да се пропуква стена, която отделяше България от Европа. Той постави началото на онази Трета България, на която историята бе отредила да се намира на кръстопътя между Запада и Изтока, между Европа и Азия, там, където така сложно и съдбовно се преплитат интересите на великите сили.

Българите винаги са празнували този празник. За първи път Трети март се чества през 1880г. – две години след Освобождението – като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори. От 1888 празникът започва да се чества като Ден на Освобождението на България от османско господство. Еднократно като национален празник денят е отбелязан през 1978г. по повод на 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно, през 1988, той става официален празник, а през 1990г., когато в България започнаха промените, с решение на парламента датата бе обявена за национален празник на страната.

Зара Костова

 

Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец „март“. Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи – януари, февруари и март. Януари и февруари са представени като братя с лют характер – Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.

С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на хора и млади животни с Мартеница (усукани бяла и червена нишка) на 1 март – деня на пристигането на Баба Марта. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.  

Тийнейджър у дома

Малки деца – малки проблеми. Големи деца – големи проблеми. Така говорят хората и имат право. Когато детето е малко, ние имаме контрол и не осъзнаваме колко по-лесно е отглеждането на малчугана.

Влезе ли в пубертета обаче, истинските проблеми започват.

Момиченцето малко по малко се превръща в госпожица, а момченцето в мъж. Промяната е видима от сезон на сезон и макар да се случва пред очите ни, е много забележима. Само за няколко месеца виждаме физическата промяна, която ръка за ръка върви с психическата и емоционалната.

Детето става все по-мълчаливо и затворено. Отбягва компанията на родителите си, предпочита да се затвори в стаята си и да слуша музика. Каквото и да се опитате да направите и да му помогнете, то избухва и се сърди. Изпитва желание да е самостоятелно и да живее независимо от родителите си живот. Тийнейджърът иска да е различен и да се отличава от тълпата. Той прави нестандартни неща, облича се в свой стил, говори различен език и има уникални хрумвания. В същото време е разкъсван от вътрешни мисли и въпроси, чиито отговори търси сред приятелите си и рядко се обръща към нас.

Кои са основните затруднения, с които се сблъскваме, когато детето ни минава през пубертета?

• Желанието да са независими. Това е една от най-големите мечти на подрастващите. Те все по-малко искат да дават обяснения къде са и какво правят, защото много често това няма да се хареса на родителите. Вечерният час е омразен. Почти всеки родител се е случвало да не успее да намери детето си и да изпадне в паника. Трябва с много внимание и такт да се подходи в цялата ситуация, за да не накараме детето да се чувства притиснато и ограничено. Запомнете – колкото повече го ограничавате, то толкова повече ще крие от вас и ще се изкушава от „забранения плод“.

• Сексуалното съзряване. Този напълно нормален процес много често води до стрес за родителите. В това отношение подрастващите са много различни и не всички бързат да разберат какво е.

По правило обаче момчетата в пубертета почти не могат да си изкарат мисълта за секс от главата и са готови на всичко, за да загубят девствеността си.

Порно-филмите и мастурбацията са станали неизменна част от израстването на младежа, за което не може да му се сърдим. Много майки обаче реагират истерично и смятат, че таткото трябва да му обясни, че това е лошо. Подобно действие може само да комплексира момчето и то да се затвори още повече в себе си. Мислете съвременно и разберете, че всички мъже го правят и това е нормална тяхна нужда, особено докато нямат постоянна партньорка.

При момичетата положението е по-деликатно. Всяка една от нас помни притесненията, които е имала и колко трудно й е било да направи тази крачка – да бъде интимна с мъж. Момичетата нямат толкова силна физическа нужда да правят секс в тази възраст, но емоционално изживяват ситуацията много по-дълбоко. Обикновено те се влюбват в момчето, с което са решили да им бъде първия път и е много важно майка им да бъде до тях, когато те преживяват тези свои трепети. Това не означава, че трябва да са информирани до последната подробност за всичко, но девойките имат нужда от съвет и е най-добре да го поискат от майка си, стига тя да успее да ги предразположи. Много е трудно, когато се опитваме да предпазим момиченцето да не направи грешката да прибърза с избора си на партньор. Колкото повече порасне, толкова по-узряла ще е девойката за тази крачка и толкова по-разумно ще прецени партньора си.

Скандалите и забраните в този случай не помагат. Важното е да бъдете приятелки и да успеете деликатно да предпазите дъщеря си да не сгреши и да не прибърза.

• Бунтарството. От любимите „мама и тате“ родителите за няколко години се превръщат в дразнещите „нашите“. Детето започва да страни от родителите си, да подценява мнението им, да има свои виждания за живота. Ако те не подкрепят татуировките и обецата на носа, това означава, че са „задръстени“, а не че мислят за бъдещето му. „Даването на акъл“ и мърморенето кое е правилно и кое не обикновено нямат смисъл.

Тийнейджърът сам осъзнава с времето кое е имало смисъл и кое е било временна прищявка. Просто всеки то тях минава през периода на странните прически, авангардно облекло и силен грим, докато постепенно се укроти и му омръзне всеки ден да се събужда с нова идея.

Известна доза хумор и по-разумни за по-добрата позиция на родителите пред това да дигат скандали и да забраняват на детето си.

Всеки тийнейджър трябва да изживее своя пубертет. Щастливи са родителите, чиито деца на им създават проблеми, преминавайки деликатната възраст.

Важното е да не създадете пропаст между себе си и детето, живеейки в непрестанни скандали през този период. Бъдете търпеливи и толерантни. След време вашият пораснал тийнейджър ще го оцени.

31.03.2008/Деси Великова

Rozali.com

---

 

Повече доверие в тийнейджърите

От сп.Здравен журнал • 03.07.2013 •

Пубертетът има лоша репутация, но всъщност днешните младежи са пълни с енергия и оптимизъм. По-скоро родителската представа за тях е в сянката на безпокойството и недоверието.

Повече доверие в тийнейджърите

Често ги смятаме за затворени в себе си и безразлични към околния свят, но това е погрешно. Повечето от подрастващите очакват от възрастните подкрепа, съвети, разбиране, уважение и доверие. В същото време малко твърдост към тях не би ги подразнила, напротив, тя поставя отношенията на здрави основи. Може би е време да преразгледаме позицията си.

Родителският песимизъм ги потиска

Нашата катастрофална представа за икономическото ни бъдеще, опасенията ни за здравето, за чистотата на планетата – всичко това е средата, в която израстват децата ни. Цяло чудо, че искат да пораснат. При това дори се опитват да ни успокоят. Очакваме от тях да ни кажат, че сме добри родители, че се справяме. Нашият песимизъм не им е необходим. Това, от което имат нужда, е да им покажем, че авантюрата живот си струва да бъде изживяна на пълни обороти. Отношението ни към младите може да създаде доверие в собствените им сили.

Те имат нужда от възрастните, за да се изградят

Изграждането на младата личност преминава през идентификацията й с нейните идоли, с родителите, с приятелите. Възрастните, които смятат, че нямат с какво да впечатлят децата си и странят от тях, рискуват да ги лишат от нещо, което им е абсолютно необходимо – от обмена с опита на родителя. Проучване сред 5 хиляди европейски младежи сочи изненадващо, че за израстването си те разчитат първо на майката, а после на бащата. Това се отчита дори и в Швеция, където в повечето случаи бащите, а не майките, взимат отпуск за отглеждане на децата.

Новите технологии им харесват и в това няма нищо лошо

Компютърът не изолира детето от външния свят, както смятат много родители. Новите технологии са околна среда, която подрастващите владеят отлично. Благодарение на социалните мрежи те са информирани за всичко, живеят заедно, мотивират се взаимно, помагат си, подкрепят се, измислят форми за творчество, създават групи, асоциации. Всичко това е било непознато за техните родители на същата възраст и затова днешните младежи постигат по-бързо интелектуална зрялост. Разбира се електронната мрежа може да представлява опасност за най-крехките сред тийнейджърите, за тези, които нямат активна семейна среда и страдат от самота. Но в голямата част от случаите интернет изгражда у младите истинска автономност – „Информирам се, създавам си мнение и го казвам”.

 

Спокоен диалог

В днешно време икономическата независимост на младежите закъснява, защото те учат по-дълго. В резултат на това съжителството с родителите се проточва във времето и нерядко се пораждат нетърпимост и раздразнение. Най-проблематично за родителите е да приемат, че детето им има право да страда, да греши, да се търси. Това са неговите стъпки към света на възрастните, а родителската намеса трябва да бъде много деликатна, почти невидима.

Диалогът между деца и родители има изключително значение. Не е нужно непременно да се говори за конкретния проблем на тийнейджъра, може темата да се измести към чуждия опит, към филм или книга, чиито сюжет приличат на преживяното от него. Думите лесно нараняват, с тях трябва да се внимава. А провокациите, които младите толкова обичат, означават само, че развитието им е нормално.

Границите на доверието

Откажете се от това да ги разпитвате надълго и нашироко за преживяванията им.Ако им имате доверие, това само ще ги насърчи да ви докажат, че сте прави да ги смятате за интелигентни и разумни. Внимавайте да не нарушавате границите на личното им пространство, не шпионирайте мобилните им телефони и имейлите им. Добре е да налагате вечерен час, но не разпитвайте за подробности от купона. Ако се опитате да контролирате всичко, което казват и правят порасналите ви деца, рискувате две неща – да ви отговорят с неподчинение или да им попречите да се еманципират от родителската власт. И не забравяйте да им казвате, че ги обичате!

Тормоз и кибертормоз между деца в училищна възраст

6 октомври, 2010 в Питай татко от Методи Коралов

Методи Коралов е доктор по психология, преподавател в Нов Български Университет по дисциплините „Социална психология”, „Психология на развитието” и „Психология на образованието”. Специалистът е в екипа на проект „Училище без насилие”.

 

Вербалната агресия погрешно се счита за по-лека форма на атака

Агресията е неизменен спътник в съществуването на хората и човечеството. В малки „дози” тя всъщност е необходима и дори полезна. Така наречената “спортна злоба” или хъсът да спечелиш някакво състезание като победиш противниците си е вид агресия, която е приемлива. В детска възраст опълчването на авторитета на възрастните (родители, учители) е закономерна част от процеса на порастване и изграждане на собствената личност. Агресията обаче лесно може да прехвърли границата на приемливото и да се превърне в сериозен проблем за отделен човек, за групи хора или за обществото като цяло.

Какво е тормоз?

Тормозът е може би най-злокачественият вид агресивно поведение. Той винаги е насочен към живо същество – не могат да бъдат тормозени вещи или предмети. При тормоза няма случайност – той е целенасочен и съзнателно прилаган. Тормозещият е наясно, че причинява физическа или душевна болка, че кара жертвата си да се чувства зле и именно това е целта му. Тормозещите освен това рядко имат чувството, че вършат нещо нередно. Обикновено те си мислят, че жертвата им си го заслужава или ги предизвиква да се държат така с нея.

Поведение на тормоз е поведение, което:

• е злонамерено. Тормозът не е случаен. Тормозещият има ясната и осъзната цел да навреди на жертвата си, да й причини болка, да я унижи, да я накара да страда физически или душевно.
• се извършва от позиция на силата. Тормозещият винаги разполага с предимство – или е физически по-силен, или е с група приятели, които му помагат или жертвата е неагресивна и неспособна да се защити. При формата на вербалния тормоз, когато се използват обиди, подигравки, злобни забележки и подмятания слабостта на жертвата може да се състои дори в това, че тя е неспособна да измисля подходящи отговори със скоростта, с която се сипят грубите думи на тормозещия.
• се повтаря многократно. Изолираният агресивен акт още не е тормоз. Когато обаче агресията се повтаря отново и отново върху един и същи човек (или едни и същи хора), тогава тя се превръща в тормоз. Изключително негативните последствия от тормоза най-често се дължат именно на това натрупване във времето на унижение, болка и безпомощност месец подир месец, а понякога и година след година.

Съществуват няколко вида тормоз:

• физически. Това са добре познатите биене, ритане, блъскане, скубане и т.н – всички форми на видимо насилие. Тук се включват също чупенето и повреждането на лични вещи.
• вербален. Тази форма неправилно е приемана за по-лека и обикновено не гледаме на нея на сериозно. Тя включва обиди, подигравки, сексуални намеци и подмятания, даване на прякори, заплашване, “майтапене” (което е забавно само за мъчителя), т.е. това са начините да нараним някого, като го караме да се чувства зле от това, което му говорим.
• индиректен. Повечето хора дори не си дават сметка, че съществува такава форма, а тя е не по-малко нараняваща от другите. Тя включва настройване на другите срещу жертвата, говорене зад гърба й и разпространяване на слухове, разваляне на отношенията й с близките й хора, поставяне на някого в социална изолация (не го канят да играе с другите, на купони и забави, на ходене на кино или разходки и т.н.). Тази форма се прехвърля особено лесно в Интернет и онлайн социалните мрежи.

Понякога се посочва и още една форма, по-скоро понеже е приела гражданственост в ежедневието ни, отколкото като част от научна класификация и това е така нареченият „психически тормоз”. Всъщност всеки тормоз, всяка от изброените по-горе форми, е и психически. След като сме направили тези уговорки, да изброим какво все пак се включва тук: заплашителни погледи и гримаси, които често предават „скрити” послания като „чакай само да свърши часа” или „лигльо!” и т.н.; докосвания, които не са силни и нараняващи сами по себе си, но са нежелани, неприятни и/или унижаващи (такова може да е дори едно престорено погалване по косата, придружено със съответния злобен коментар); шпиониране, тайно или явно и т.н.

Какво е кибертормоз?

Кибертормозът е тормоз, извършван чрез средствата на технологиите за електронна комуникация – Интернет и мобилни телефони. Може да бъде открит под различни наименования: ebullying (етормоз), electronic bullying (електронен тормоз), cyberviolence (кибернасилие), digital bullying (дигитален тормоз), online bullying (онлайн тормоз) и т.н. като терминът кибертормоз (cyberbullying) е за момента най-широко наложилия се. Отличителните му черти са същите като при “класическия” тормоз, като само е сменена физическата среда с електронна и има известна промяна във формите, свързана с възможностите и ограниченията на технологиите. И тук се наблюдава злонамереност и целенасочено желание да се навреди, дисбаланс на силата (най-вече изразен чрез невъзможността на жертвата да се защити успешно), многократното и продължително във времето повторение.

Основните форми на кибертормоз са следните:

• през GSM. Тук се включват обаждания, при които има директни заплахи, говорене на неприятни неща, обиди, изнудване, подиграване, понякога дори само намеци. Освен обажданията към кибертормоза спадат и всякакви злонамерени текстови и мултимедийни съобщения (sms и mms). По-особени форми на кибертормоз, свързани с мобилните телефонни комуникации са раздаването на GSM-номера на други хора, без съгласието на детето, както и обаждането от негово име на роднини или приятели. Кибертормоз е също така снимането с GSM и свободното разпространяване на снимки или клипчета без съгласието на детето или, дори и да има привидното му съгласие, на снимки и клипчета, които уронват достойнството му, унижават го или го представят в неблагоприятна светлина.
• през Интернет. Тук спектърът на поведенията и действията, които могат да бъдат окачествени като тормоз е още по-широк, отколкото при мобилните телефонни комуникации. Според децата, участвали в изследване, проведено в 5 софийски училища в края на учебната 2009-2010 година, най-често кибертормозът е под формата на пускане на клюки или слухове в социалните мрежи (като Фейсбук) и чатовете и програмите за незабавни съобщения (като Скайп). Това е един вид продължение или прехвърляне в Интернет на “традиционната” форма на индиректен тормоз, която е описана накратко по-горе. Типични форми са пращането на всякакви съобщения със заплахи, обиди, подигравки и т.н. независимо дали през социални мрежи, чатове, форуми, имейл или онлайн игри. Краденето на идентичност също е форма на кибертормоз, било то пращане на съобщения от името на някой познат на детето до него или от името на детето до негови познати, но без то да знае и без да е съгласно. Към краденето на идентичност спадат и краденето на пароли или разбиването на акаунти (непозволено влизане в чужд профил във Фейсбук или в чужд имейл). Пускане в Интернет на снимки или клипчета, които унижават детето по какъвто и да е начин също е форма на кибертормоз. Към кибертормоза спадат и пращането на вируси или нежелани файлове, както и задръстващи пощата имейли (известният спам).

Формите на кибертормоз са твърде разнообразни, но това в никакъв случай не означава, че трябва да се заклеймяват електронните технологии за общуване. Това, което е необходимо да направим, е да сме наясно с рисковете, с проявленията на кибертормоза и с ефективните начини за справяне с него. Така ще можем да се възползваме от плюсовете на технологиите и да предпазим децата си от опасностите, свързани с кибертормоза. 

Тийнейджър в депресия – как да подходите?

Тийнейджърите са способни да вбесят до почервеняване и да разчувстват до сълзи родителите си. Но и вие сте били в същото положение, и вие знаете колко трудна е тази възраст, така че се опитайте просто да намерите правилния подход.
Ако си имате депресиран тийнейджър…

Не се надявайте, че веднага след въпроса ви „Защо?“ ще получите смислен и искрен отговор… всъщност какъвто и да е отговор. „Защо?“ не върши работа. По-хитро е да подходите с предположения, опитвайки да успокоите детето си, ако то все още не се е заключило в стаята си, с фрази като „Надали е толкова лошо, той наистина те харесва?!“ или пък „И аз съм била в същото положение на твоите години…“ продължавайки с кратка история за вашите премеждия като тийнейджъри. Вашите споделени истории за личните ви драми по време на тийн годините обикновено отключват желанието и на детето ви да сподели, защото осъзнава, че може би вие имате решение на проблемите му, защото и вие сте минали през същото, което автоматично ви прави негов съюзник. Ако пък с добро не става, тогава започнете спор с детето си. Тийнейджърите всъщност обичат да спорят заради самия спор, тогава са най-искрени и имат възможност да излеят всичко, което ги мъчи, след което да се почувстват значително по-добре. А и вие ще се почувствате по-добре, след като вече знаете какво измъчва детето ви и ако проблемът е във вас, имате възможност да промените нещо.

Истината е, че депресията при тийнейджърите е обикновено плод на проблеми с родителите, да, точно с вас, които се опитвате да възпитавате, съответно забранявате, наказвате, карате се и въобще не влизате в положение и не разбирате детето си.

Или става дума за бушуващи хормони, любовни терзания, проблеми с приятелите и в училище, липса на самочувствие заради външния вид, стрес, липса на внимание, дори прекаленото технологично стимулиране може да има негативен ефект.

По какво личи, че тийнейджърът ви е в депресия?

Сърдене, цупене, ред сополи, ред сълзи, често сменящо се настроение, предимно лошо, агресия, гняв, мълчане с часове са само част от репертоара на тийнейджъра в депресия. Когато е в това състояние, детето обикновено предпочита да остане само, прекарвайки часове пред компютъра, отказва да излиза с приятели, няма енергия, желание и мотивация за нищо и е завладяно от тотален песимизъм.

Трябва да сте особено наблюдателни за появата на тези признаци (депресията обикновено започва незабележимо, първо, защото вие не обръщате внимание и, второ, защото детето ви успешно я замаскира) и да овладеете депресията навреме. В противен случай може да се стигне до употреба на наркотици, алкохол, а понякога за жалост депресията кара тийнейджърите да си мислят и за самоубийство.

За да предотвратите всичко това, е важно да бъдете наистина част от живота на детето си, да бъдете негов приятел, а не враг, да бъдете търпеливи, да го подкрепяте, да проявявате разбиране, дори когато най-малко ви се иска, защото в противен случай ще се стигне до скъсване на така важната връзка родител – дете. А това отдалечаване ще ви попречи да видите важните неща, проблемите, които измъчват детето и прочие.

И тъй като децата в тази възраст трудно споделят и изразяват чувствата си, е добра идея, ако се сприятелите с приятелите на детето си. Именно от тях може да научите много за вълненията и тревогите на тийнейджъра си. Освен това имате възможност да се представите като готина мама.

Ако детето ви е в депресия, един от добрите начини да го изкарате от това му състояние е като го запишете на спорт – нещо, в което ще влага енергията си и което ще му помага да изчисти съзнанието си. А друго временно решение е, ако подарите на детето си нещо, което от много време е искало. Ако положението е сериозно, помислете за психотерапевт.

29.10.2012/Ели Йорданова

Rozali.com

---

ЗАЩО МЛАДИТЕ ХОРА УПОТРЕБЯВАТ НАРКОТИЦИ?

В случай че вашите деца използват или са опитвали наркотици, ще бъде по-лесно да разговаряте с тях, ако познавате техните мотиви. На въпроса, защо употребяват наркотици, младите хора най-често отговарят следното:

• любопитно ми е да видя какво ще се случи;
• обичам риска и провокациите;
• това е форма на протест;
• искам да шокирам околните;
• така доказвам принадлежността си към определен приятелски кръг;
• защото е модерно;
• така се чувствам пораснал;
• защото съм отегчен;
• за мен това е бягство от живота;
• защото съм психически претоварен.

Много от тези причини могат да ви изглеждат неоснователни, но за младите хора те са напълно реални. Впрочем, би трябвало да се замислим, дали някои от тези причини не се посочват и от възрастните, които са зависими от алкохола и цигарите.

Колкото и болезнено родителите да приемат факта, че техните деца употребяват наркотици, позицията им спрямо тях не би трябвало да бъде обвиняваща. Обвиняващият родител дистанцира детето от себе си и предизвиква у него допълнително затвърждаване на поведението, с което не е съгласен. Разбиращият родител изследва заедно със своето дете причините за една или друга негова постъпка и го поощрява в положителните му промени.

КОИ СА ПЪРВИТЕ ПРИЗНАЦИ, ПО КОИТО МОГА ДА РАЗБЕРА, ЧЕ ДЕТЕТО МИ ВЗИМА НАРКОТИЦИ?

Не е лесно да познаете, дали вашето дете взема наркотици, особено ако това му се случва за първи път или ги използва само от време на време. Много от симптомите, които издават вземането на наркотици, са типични изобщо за развитието на човека в пубертетната възраст. Не правете прибързани заключения, ако забележите някои от следните признаци:

• внезапни промени в настроението: от изблици на радост до състояния на тревога и потиснатост;
• необичайна раздразнителност или агресивност;
• загуба на апетит;
• загуба на интерес към хоби, спорт, училище или приятелите;
• пристъпи на сънливост и отпуснатост;
• необяснима загуба на пари или вещи от дома ви;
• необичайни ухания, петна и белези по тялото или дрехите;
• необичайни прахове, таблетки, капсули, обгорено фолио или игли и спринцовки.

Повече за наркотиците

За да открием употребата на наркотици,първо трябва да сме информирани

Най-често срещаните признаци след прием на наркотици: внезапни и постоянни промени в настроението; необичайно агресивно поведение; загуба на апетит; постепенна загуба на интерес към учението, хобитата, спорта, приятелите и т.н.; необичайно сънливо или замаяно състояние; нарастващи доказателства за лъжи и друго потайно поведение; изчезване на пари или вещи от дома; необичайни петна, белези или миризми по тялото, дрехите или личните вещи
НЕ ОЧАКВАЙТЕ ДА НАМЕРИТЕ ДОБРЕ ПОДРЕДЕНИ КУПЧИНКИ БЯЛ ПРАШЕЦ НЯКЪДЕ НАОКОЛО – ПО-ВЕРОЯТНО Е ДА НАМЕРИТЕ СЛЕДИ ОТ ВЪЗМОЖНА УПОТРЕБА НА НАРКОТИЦИ, ОТКОЛКОТО САМИТЕ НАРКОТИЦИ.
Например: смачкани парчета от тънко фолио; обгоряла чаена лъжичка; игли и спринцовки: домашно направена лула: остатъци от опаковки на психоактивни медикаменти; остатъци от цигари с малък картонен филтър (марихуана).

Какво да правим при спешни случаи? Ако се случи най – лошото и Вие намерите Вашето дете унесено или в безсъзнание, е много важно да знаете какво да правите и към кого да се обърнете. Това може да спаси живота му. Осигурете му чист въздух. След това го обърнете на една страна, като му придържате главата. Опитайте се да не го оставяте само, тъй като може да му стане лошо и да вдиша повърнати материи. Изберете 150 и повикайте линейка. Накрая съберете всички прахове, таблетки или каквото и да е друго, което би могло да е използвано при употребата на наркотика, и ги предайте на лекаря.
АЛКОХОЛЪТ има много имена: бира, вино, концентрати, ликьори Как изглежда? Течност Как се използва? Пие се Алкохолът е най-широко употребяваният наркотик в страната. И най – често опитваната дрога сред тийнейджърите Около 96% от учениците между 15 и 18 г. са опитвали алкохол по някакъв повод, а 52% от тях са се напивали поне веднъж. Когато човек пие, алкохолът се абсорбира от стомаха, навлиза в кръвта и достига до всички тъкани. Ефектът от алкохола се влияе от множество фактори, включващи тегло, възраст, пол, както и количеството поета храна и алкохол. Отпускащият ефект на алкохола е една от главните причини за използването му при социални контакти. Алкохолът, дори в незначителни дози, остро засяга способността за преценка на ситуацията, а също и координацията на движенията – двата необходими фактора за управление на кола. Ниските и умерени дози алкохол могат също да увеличат инцидентите на агресивност, домашно насилие и детски терор. Махмурлукът е също един от негативните ефекти на големите количества алкохол и включва главоболие, гадене, постоянна жажда, общо неразположение и умора.
Продължителната, тежка злоупотреба с алкохол води до зависимост – алкохолизъм.

Внезапното прекъсване на дълготрайната употреба на алкохол в големи количества причинява симптоми като крайна напрегнатост, халюцинации, конвулсии и треперене. Дълготрайните ефекти от консумацията на големи количества алкохол, особено ако е съчетана с недостатъчно хранене, води до постоянно увреждане на жизнено важни органи като мозъка и сърцето.

Майки, употребяващи алкохол по време на бременност, могат да родят деца с вроден алкохолизъм. Такива деца в повечето случаи страдат от забавено умствено развитие и необратими психически аномалии. Изследванията показват, че децата на алкохолизирани родители носят по – голям риск да станат алкохолици.

КАНАБИС ( МАРИХУАНА, ХАШИШ )

Други имена: Трева, ганджа, Мери Джейн, Леля Мери, гангстер и др.

Как изглежда? Марихуаната изглежда като изсушен магданоз със стебълца, може да включва и семена, които се свиват на цигара. Хашишът прилича на кафяви или черни бисквити или топчета. Как се употребява? Обикновено се пуши и по – рядко се дъвче. Марихуаната представлява зелена или сива смес от изсушени нарязани листа на конопа (Cannabis sativa). Това е най – разпространената нелегална дрога в страната. Повечето употребяващи свиват марихуаната на цигари. Може да се пуши и с лула.Някой смесват марихуаната с храна или я варят на чай. Напредналите пушачи или я пушат с лула или я смесват с тютюн и я пушат като цигара. Има и друг вече не толкова нов метод за пушене на марихуана – отстранява се тютюна от цигара и се замества с марихуана. Когато тази цигара се изпуши с бутилка алкохол, коктейлът се нарича “Б – 40”. Всички форми на канабис са психоактивни вещества. Всички те съдържат ТХК (делта – 9 – тетрахидроканабинол), главното психоактивно вещество в марихуаната. Растението канабис съдържа около 400 субстанции, но само ТХК въздейства върху мозъка.

Знаете ли че: Пушенето на марихуана може да доведе до нарушено възприятие, оценка на ситуацията и смущения в двигателния апарат. Негативни ефекти: Поради факта, че употребяващите марихуана често вдишват дълбоко нефилтрирания дим и го задържат в дробовете си възможно най – дълго, марихуаната поврежда дробовете и белодробната система. Пушекът от марихуаната съдържа някой общи с тютюна канцерогенни и токсични частици, но в по – големи концентрации. Дълготрайно употребяващите канабис може да развият зависимост и да се нуждаят от все по – голямо количество за постигане на същия ефект. Наркотикът може да се превърне в център на съществуването им.

ХЕРОИН
Други имена: Карамел, кон, голямо Х, скорост, стаф, херо, херинга и др

Как изглежда? Бял до тъмно кафяв прах.

Как се използва? Инжектира се, пуши се или се вдишва.

Ефект: Еуфория, унесеност. Може да причини гадене. Води до висока зависимост. След пика следва спад – потене, разстройство, повръщане.

Свръхдозата води до смърт. Признаци: Забавено дишане, стеснени зеници, гадене. Огледайте се за изгорено фолио или лъжички, спринцовки и игли, както и за малки квадратни листчета. Хероинът е 100% развиващ зависимост наркотик, произвеждан от морфин, който се извлича от маковия опиум. Засяга центровете на удоволствие в мозъка и пресича способността на мозъка за възприемане на болка. Хероинът се използва по много начини, в зависимост от предпочитанията на употребяващия и чистотата на наркотика. Хероинът може да се инжектира венозно, мускулно и да се пуши: с тръбичка или стандартна лула, смесен с марихуана или с обикновена цигара или чист в стъклена луличка вдишан на пари през тръбичка инжектиран. Инжектираният хероин достига мозъка от 15 до 30 секунди.

Негативни последици: забавен и неясен говор,забавен вървеж, стеснени зеници, отпуснати клепачи, влошено нощно зрение, суха кожа, екземи, сърбежи, кожни възпаления повръщане (при първа проба и по-късно при големи дози) запек, намалено сексуално удоволствие, апатичност към секса, неяснота на съзнанието, заразяване с вируса на СПИН, хепатити и хорово-предавани заболявания, срив на имунната система, липса на апетит, бавна неритмична дейност на сърцето неустойчиво кръвно налягане нередовна менструация, смърт причинена от свръхдоза.
КОКАИН / КРЕК Други имена: кока, сняг, бяло, носна сладост, голямо К

Как изглежда? Кокаин бял – кристален прах Крек – солообразни бели топчици или кристалчета приличащи на сапун

Как се използва? Вдишва се или се инжектира Крекът се пуши

Ефект: Върхът се поддържа чрез постоянно смъркане. Големи дози причиняват напрегнатост, а в крайни случаи параноя, халюцинации и чувство за лазене на буболечки под кожата. В някои случаи се появяват сърдечни и дихателни проблеми. Кокаинът е наркотик извличан от листата на растението кока. Това е мощен мозъчен стимулант и дрога, която води до стопроцентова зависимост.
Кокаинът се разпространява на улицата под две главни форми: кокаин хидрохлорид – бял кристален прах, който се вдишва или се разтваря във вода и се инжектира; и “крек” – кокаинхидрохлорид, който чрез действие с амоняк или сода , и вода се превръща в чист кокаин. Тези парченца, люспички или кристалчета се пушат. Кокаинът може да се използва от време на време, всекидневно или при развита зависимост по няколко пъти на ден. Независимо как се употребява, кокаинът развива висока зависимост. Крек-кокаинът или инжектираният кокаин бързо достигат мозъка и довеждат до силен и незабавен ефект. Кокаинът, приет чрез смъркане достига пикът си малко по-бавно. Кокаинът дава чувство за много енергия, крайно удоволствие и повишена самоувереност. Ефектът от кокаина на прах трае около двадесет минути. Тежката употреба на кокаин може да доведе до халюцинации, параноя, агресия и депресия. Ефектът на кокаина е краткотраен и при липсата му употребяващия изпитва кокаинов срив включващ депресия, раздразнителност и умора.
АМФЕТАМИНИ

Други имена: Скорост, лед, кристали, стъкло

Как изглеждат?- Капсули, дражета, таблетки, бял прах, солообразен парафин, парченца стъкло.
Как се приемат? -Орално, могат да се инжектират, пушат или вдишват

Амфетамините са стимуланти, обикновено произвеждани в несигурни, нелегални лаборатории. Действието му – стимулиране на централната нервна система – създава чувство за удоволствие и прилив на енергия, освобождаване от социалните норми, чувство за съвършенство и компетентност, сила. Ефектите са сходни с тези на кокаина, но са по – дълготрайни – от 4 до 6 часа, в зависимост от дозата и силата на действие. Понятието “амфетамин” се използва за назоваване на голяма група стимуланти: амфетамини, декстроамфетамини и метамфетамини. Различните видове амфетамини съдържат толкова сходни съставки и предизвикват такива ефекти , че дори и най – опитните употребяващи може да не са в състояние да определят какво точно са приели. Амфетамините могат да се вземат през устата, да се инжектират, пушат или вдишват. Инжектирането или пушенето им води до моментален ефект – едно втурване, траещо само няколко минути, но описано като крайно приятно. Вдишването или приема през устата причинява по – лека еуфория, пак силна, но не както при инжектирането или пушенето. Амфетамините са изключително горчиви и инжектирането и вдишването са болезнени. “Лед”-ът (жаргонно название за метамфетамини с прозрачен, кристален вид, които се пушат) е 100% водеща до зависимост токсична форма на амфетамина. Постоянната употреба на амфетамини води до психоза, наподобяваща шизофрения. Характеризира се с параноя, бодеж по кожата и зрителни халюцинации. Крайно агресивно и ексцентрично поведение е чест белег на дълготрайно злоупотребяващите с амфетамини. Негативни ефекти: раздразнителност тревожност повишено кръвно налягане параноя агресивност неразположение безсъние загуба на апетита повишена телесна температура повредени нервни клетки зависимост

ЕКСТАЗИ

Други имена: ХТС, Алам, МДМА

Как изглежда? -Таблетки, капсули, прах или течност.

Как се употребява? Поглъща се, вдишва се, пуши се или се инжектира

Признаци: Напрегнатост, обърканост и депресия при дълготрайна употреба

Екстази или МДМА (метилендиоксиметамфетамин) е синтетичен наркотик, действащ едновременно като стимулант и халюциноген. Предпочита се главно заради чувството на задоволство което предизвиква, чрез въздействие върху сетивните тъкани и органи, или състояние на крайна възбуденост и енергичност, изразяващо се в многочасово танцуване. Екстази стимулира централната нервна система и предизвиква халюциногенен ефект. Цената му варира в зависимост от търсенето и предлагането в съответния район – в Западна Европа една доза е между 10 и 40 долара. Изследванията показват, че Екстази причинява вреда на мозъка при животните.

Този наркотик изчерпва важния за мозъчната дейност серотонин, който регулира настроението, съня, хранителните навици, мисловния процес, прогресивното поведение, сексуалните функции и болковата чувствителност. Изследвания с плъхове и маймуни показват, че този наркотик редуцира серотонинът в мозъка с 90% за по – малко от две седмици. Приемането на екстази на купони носи риск от изтощаване и дехидратация, поради комбинирането му с нон-стоп танци, при което употребяващият умира от топлинен удар.

Екстази се извлича от метамфетамин и амфетамин. Принадлежи към класа на т.нар. “дизайн-дроги”. Тези наркотични вещества (особено Екстази), често се асоциират с рейв- и ъндърграунд- нощни партита с техно музика и голяма употреба на наркотици. Тези партита са посещавани предимно от ученици и студенти. Дизайн-дрогите се произвеждат чрез смяна на молекулната структура на вече съществуваща дрога. Това води до получаването на ново вещество. Уличните им названия са различни, в зависимост от времето, мястото и производителя, като често се сменят. Тези наркотици се произвеждат в нелегални лаборатории и могат да бъдат крайно опасни.

Ефекти. Повишени чувствителност и възприятие. Предизвиква по – добра комуникативност. Не развива физическа зависимост. Дълготрайност на ефекта – около 4-6 часа. Развива толеранс. Дехидратацията може да доведе до топлинен удар, освен ако не се приема допълнително количество течности.

АНАБОЛНИ СТЕРОИДИ

Те не бива да се бъркат с кортикостероидните препарати, които често се предписват от лекари при различни заболявания. Анаболните стероиди са с ограничена употреба в хуманната медицина (например за ускорено натрупване на мускулна маса при пациент, който рлодължително време е бил обездвижен). С тях злоупотребяват предимно спортисти и културисти, с цел увеличаване на мускулната маса. Те смятат, че препаратите им помагат в по – активното трениране и по – бързото възстановяване след травми. Употребата им може да доведе до намаляване на растежа при мъжете, може да има временни странични ефекти от страна на половата система – намалено сексуално влечение, намален брой сперматозоиди При жените се наблюдават “маскулинни” странични ефекти – по – плътен глас, неоформени гърди, мъжки тип окосмяване, нарушен менструационен цикъл и други, които могат да останат и след спиране на препарата. Макар и рядко, анаболните стероиди могат да предизвикат смърт от рак на черния дроб

МЕДИКАМЕНТИ С ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ПСИХИКАТА

Това са широк кръг от лекарства премахващи напрежението, тревогата и страха

(диазепам, рудотел, лексотан, елениум, транксен и много други), сънотворни (фенобарбитал, гутетимид и др.), за лечение на паркинсонизма (паркизан) и т.н.

Тези медикаменти, в ниски дози премахват вътрешната напрегнатост, страха, отклоненията в емоционалната сфера, стабилизират съня. Същите медикаменти в по – големи дози (2-3 и повече пъти над лекарските предписания) предизвикват парадоксален ефект – възбуда, обърканост, променено възприятие за цвят и звук. Ефектите се засилват, ако медикаментите се приемат едновременно с алкохол. Те предизвикват физическа и психическа зависимост (без паркизан), с тежки абстинетни прояви. Физическата зависимост се развива при постоянна и тежка злоупотреба за около година или за по – кратък период, ако се комбинира с други наркотици.

С транквилизатори, сънотворни, паркизан и други злоупотребяват най – често лица на 14-17 годишна възраст, от различни социални групи, с лек превес сред учениците в престижните училища. Обичайно медикаментите се комбинират с алкохол, с цел удоволствие по купони или справяне с актуални проблемил. В последно време нараства броят на лицата злоупотребяващи с транквилизатори, с цел временно преодоляване на абстиненцията, породена от хероинова зависимост.

ВНИМАНИЕ! Честата употреба на медикаменти, в комбинация с алкохол или хероин, води до висок риск от тежки интоксикации, с възможен смъртен изход • физическа зависимост с увреждания най-вече на черния дроб • сериозни абстинентни усложнения (гърчове, психози) • психическа зависимост.

В СЛУЧАЙ НА СВРЪХДОЗА:

1. ПОЧИСТЕТЕ УСТАТА ОТ ВСЯКАКВИ ОТПАДЪЦИ
2. ПОСТАВЕТЕ ТЯЛОТО НА ЗЕМЯТА, ОБЪРНАТО НА ЕДНА СТРАНА, ЗА ДА СЕ ИЗБЕГНЕ ПОГЛЪЩАНЕТО НА ПОВЪРНАТИ ПРОДУКТИ
3. ПОВИКАЙТЕ БЪРЗА ПОМОЩ