Детето пуши – как да реагираме?             

Личният пример – с цигара или без?

Често си казваме, самонавиваме се и си внушаваме, че ние сме добри родители и съответно отглеждаме още по-добри деца. И затова когато разберем, че детето ни е пушило цигари, трева, опитало е алкохол, направо полудяваме. Илюзията се срива и ние онемяваме от изненада, ужас и гняв. Какво да правим?
И първите ни реакции в повечето случай не са правилни, не са по правилата на психолозите и отварят още по-голяма бездна между нас и децата.
Причините да опитат от забранения плод са толкова много – от любопитство до неудовлетвореност, желание да бъдат забелязани, да се впишат в средата, да пораснат… Колкото опита – толкова и причини.

Родителските реакции обаче като цяло са предвидими и са само няколко: сериозен разговор, скандал, бой, наказание, санкции. И самообвинението – защо на нас?

Лутаме се между едната крайност – като е опитало веднъж пак ще пробва до това, че от един опит глава не боли, важно е да не се пристрастяват. Важно е да не се отдалечаваме и да не отхвърляме прибързано детето и да го заклеймяваме като безнадеждно пропаднало. Спокойната реакция и зрелият разговор биха били едно много по-добро решение от прибързаните кавги и заключения.

Много родители държат да покажат у дома, че нито алкохолът, нито цигарите са върха на сладоледа и дават на децата си у дома да опитат, ако толкова искат, за да видят какъв е вкусът и какво е усещането. Не знам дали има хора, на които в ранна възраст да им се е усладил парещият вкус и лютивият дим, но в много случаи този подход дава добри резултати. Децата хем имат самочувствие, че са опитали и не се свиват пред своите съученици, които се правят на мачовци, че палят цигара след часовете, а просто знаят, че това не им допада. А ако вземе, че им хареса?

И в този ред на мисли винаги е неизбежно да вметнем – личният пример е най-важен. Това е така. По липса на големи статистически проучвания у нас се допитваме до читателите за техните мнения и наблюдения. Как мислите, ако родителите са непушачи, детето е видяло добрия пример, но не е видяло негативните ефекти от пушенето, това би ли го стимулирало да опита или би го възпряло? Както и детето на млади пушачи, на които пушенето не е оказало все още сериозни вреди – как биха го убедили, че е вредно след като детето ежедневно ги вижда как дърпат цигара след цигара и са все още живи, здрави и щастливи?
Всички обаче сме наясно, че живеем във век с прекалено много и достъпна информация и затова може би трябва да се постараем да провокираме детето само да търси истината и да направи правилния избор за себе си.

И пак опираме до възпитанието и отношението към децата, които до голяма степен определят техните бъдещи избори.

Прочети още на: http://www.az-jenata.bg/a/9-maychinstvo/17617-deteto-pushi–kak-da-reagirame/

Вечерен час за детето – за и против?

Въвеждането на вечерен час за децата не е просто избор на родителите, а закон от държавата с цел предпазване на децата и поради факта, че много родители са оставили децата си да растат безконтролно. Но необходимо ли е държавата да налага вечерен час или това е работа само на родителите?

В Закона за закрила на детето е записано, че след 20:00 ч. деца под 14 години трябва да бъдат с придружител на обществени места, а децата между 14 и 18 години трябва да имат придружител на обществени места след 22:00 ч. Ако пък собственик на заведение или търговски обект допусне вътре дете между 22:00 и 6:00 часа, подлежи на глоба от 2000 до 5000 лв. Ако родителите не са спазили вписаните изисквания за вечерен час в закона за закрила на детето, подлежат на глоба от 300 до 500 лв.

Подобен закон, обаче, подобно на закона за забрана на тютюнопушенето, предизвиква както одобрение, така и бурно недоволство. От една страна задължителният вечерен час е превантивна мярка за предпазване на децата от консумация на алкохол, наркотици, скитане из улиците или киснене в заведенията и забъркване в лоша компания. Обществените места през тъмните часове на денонощието не са подходяща среда за непълнолетни и крият по-голям риск за отвличания и други посегателства върху децата. Ето защо, дори и да имате доверие на децата си, е по-добре да им наложите вечерен час за тяхна безопасност и ваше спокойствие. A тъй като някои родители нехаят по въпроса и не са достатъчно строги във възпитанието на децата, държавата се намесва с налагането на закон и въвеждането на задължителен вечерен час.

От друга страна пък не всеки родител има време и възможност да придружава детето си навсякъде или да му осигури придружител. За мнозина не е ясно какъв е проблемът, ако детето им е на беседката пред блока след вечерния час, при положение, че е лято, светло е и може да го наблюдават от терасата. Противниците на закона, касаещ вечерния час, недоумяват също как и защо трябва да накарат 17-годишния си син, например, да се прибере в 22.00 ч., смятайки, че той вече е достатъчно голям, за да се грижи за себе си и да поема отговорности в живота. А и в крайна сметка това дали да имат и до колко да е вечерният час на децата е работа на самите родители, тяхната преценка, методите им на възпитание, това до колко съвестни и отговорни са децата им, а не на държавата или външни лица (приятели, роднини и т.н.), даващи съвети за възпитание.

Според много родители вечерният час е нещо, което трябва да се налага не само въз основа на годините на детето, но и съобразно характера му, дали е отговорно, зряло за възрастта си, мястото, където живее (има разлика дали живее в центъра на голям оживен град или е в тих квартал или на село), дали е проблемно дете, дали е зима или лято, тъй като се стъмнява по различно време и т.н.

29.07.2013/Ели Йорданова

Rozali.com

Агресията у тийнейджърите

Напоследък тийнейджърите стават все по-агресивни, склонни са към насилие, отнасят се грубо и проявяват неуважение към родителите и учителите си, а в новинарските емисии периодично се съобщава за убийства, извършени от тийнейджъри.

Откъде идва агресията при тийнейджърите?

Причините за детската агресия са много, включващи липса на внимание или пък прекалено „меко“ възпитание и глезене, даването на прекалено голяма свобода на детето, с която то злоупотребя поради липсата на изградени собствени граници, които да ограничават действията му в рамките на нормалното. Възпитанието с наказания също може впоследствие да отключи агресията у тийнейджъра. Целта е чрез наказание да се сломи волята и да се вземе страха на детето, но обикновено единственото, което се постига, е протест и правене напук от страна на тийнейджъра. Децата пък, които отрастват в семейства, където насилието е ежедневие, е силно вероятно скоро да се озлобят и да започнат да подражават на агресивния си баща – да викат, обиждат, да се бият и т.н. Ако самото дете е било някога жертва на насилие, нищо чудно, след като порасне, да реши да си „отмъсти“, превръщайки се в насилник на по-слабите.

В много случаи агресията у тийнейджърите се корени дълбоко в миналото и е резултата от емоционални проблеми.  

Но агресията при децата може да бъде резултат и от стремеж за подражание на свои връстници, на любими герои от филми, а също да е продукт и от неистовото желание на децата да извършват забранени неща, да бъдат готини и да са център на внимание. Употребата на наркотици и алкохол също могат да са причина за детската агресия. В какво се изразява агресията при тийнейджърите?
Проявата на неуважение, склонността към насилие, побой, разрушение (на имущество например) са все форми на агресия. Но докато неуважението към възрастните, отправянето на обиди и заплахи са просто притеснителни, то склонността към престъпления и посягане на нечий чужд живот будят сериозен страх в обществото ни. Деца започнаха да се избиват едно друго за 50 лв., размахват пистолети и ножове пред собствените си родители, защото са им бесни, че не са ги пуснали на купон, убиват учителите си и магазинери просто докато са си играели… случайно… Друга форма на агресия е тази към самия себе си – все повече са случаите на самоубийства сред тийнейджърите. Агресията сред децата в дневно време е нещо по-различно от просто един сърдит или депресиран тийнейджър. Как да изкорените агресията у тийнейджъра?

Общувайте повече с детето, но на равни начала, стремете се да разберете проблемите му и да му помогнете в разрешаването им, но без агресия. Запишете от рано детето на спорт, който ще го научи на дисциплина и ще му помогне да изразходва енергията и натрупаната агресия. Не позволявайте на детето си, поне докато е все още малко, да гледа филми, пълни с насилие. Разумните, а не суровите, наказания също биха могли да дадат положителен резултат. Важно е още от съвсем малки да възпитате емпатия у децата.

24.10.2011/Ели Йорданова

Rozali.com