Детето пуши – как да реагираме?
Личният пример – с цигара или без?
Често си казваме, самонавиваме се и си внушаваме, че ние сме добри родители и съответно отглеждаме още по-добри деца. И затова когато разберем, че детето ни е пушило цигари, трева, опитало е алкохол, направо полудяваме. Илюзията се срива и ние онемяваме от изненада, ужас и гняв. Какво да правим?
И първите ни реакции в повечето случай не са правилни, не са по правилата на психолозите и отварят още по-голяма бездна между нас и децата.
Причините да опитат от забранения плод са толкова много – от любопитство до неудовлетвореност, желание да бъдат забелязани, да се впишат в средата, да пораснат… Колкото опита – толкова и причини.
Родителските реакции обаче като цяло са предвидими и са само няколко: сериозен разговор, скандал, бой, наказание, санкции. И самообвинението – защо на нас?
Лутаме се между едната крайност – като е опитало веднъж пак ще пробва до това, че от един опит глава не боли, важно е да не се пристрастяват. Важно е да не се отдалечаваме и да не отхвърляме прибързано детето и да го заклеймяваме като безнадеждно пропаднало. Спокойната реакция и зрелият разговор биха били едно много по-добро решение от прибързаните кавги и заключения.
Много родители държат да покажат у дома, че нито алкохолът, нито цигарите са върха на сладоледа и дават на децата си у дома да опитат, ако толкова искат, за да видят какъв е вкусът и какво е усещането. Не знам дали има хора, на които в ранна възраст да им се е усладил парещият вкус и лютивият дим, но в много случаи този подход дава добри резултати. Децата хем имат самочувствие, че са опитали и не се свиват пред своите съученици, които се правят на мачовци, че палят цигара след часовете, а просто знаят, че това не им допада. А ако вземе, че им хареса?
И в този ред на мисли винаги е неизбежно да вметнем – личният пример е най-важен. Това е така. По липса на големи статистически проучвания у нас се допитваме до читателите за техните мнения и наблюдения. Как мислите, ако родителите са непушачи, детето е видяло добрия пример, но не е видяло негативните ефекти от пушенето, това би ли го стимулирало да опита или би го възпряло? Както и детето на млади пушачи, на които пушенето не е оказало все още сериозни вреди – как биха го убедили, че е вредно след като детето ежедневно ги вижда как дърпат цигара след цигара и са все още живи, здрави и щастливи?
Всички обаче сме наясно, че живеем във век с прекалено много и достъпна информация и затова може би трябва да се постараем да провокираме детето само да търси истината и да направи правилния избор за себе си.
И пак опираме до възпитанието и отношението към децата, които до голяма степен определят техните бъдещи избори.
Прочети още на: http://www.az-jenata.bg/a/9-maychinstvo/17617-deteto-pushi–kak-da-reagirame/