Тийнейджър у дома

Малки деца – малки проблеми. Големи деца – големи проблеми. Така говорят хората и имат право. Когато детето е малко, ние имаме контрол и не осъзнаваме колко по-лесно е отглеждането на малчугана.

Влезе ли в пубертета обаче, истинските проблеми започват.

Момиченцето малко по малко се превръща в госпожица, а момченцето в мъж. Промяната е видима от сезон на сезон и макар да се случва пред очите ни, е много забележима. Само за няколко месеца виждаме физическата промяна, която ръка за ръка върви с психическата и емоционалната.

Детето става все по-мълчаливо и затворено. Отбягва компанията на родителите си, предпочита да се затвори в стаята си и да слуша музика. Каквото и да се опитате да направите и да му помогнете, то избухва и се сърди. Изпитва желание да е самостоятелно и да живее независимо от родителите си живот. Тийнейджърът иска да е различен и да се отличава от тълпата. Той прави нестандартни неща, облича се в свой стил, говори различен език и има уникални хрумвания. В същото време е разкъсван от вътрешни мисли и въпроси, чиито отговори търси сред приятелите си и рядко се обръща към нас.

Кои са основните затруднения, с които се сблъскваме, когато детето ни минава през пубертета?

• Желанието да са независими. Това е една от най-големите мечти на подрастващите. Те все по-малко искат да дават обяснения къде са и какво правят, защото много често това няма да се хареса на родителите. Вечерният час е омразен. Почти всеки родител се е случвало да не успее да намери детето си и да изпадне в паника. Трябва с много внимание и такт да се подходи в цялата ситуация, за да не накараме детето да се чувства притиснато и ограничено. Запомнете – колкото повече го ограничавате, то толкова повече ще крие от вас и ще се изкушава от „забранения плод“.

• Сексуалното съзряване. Този напълно нормален процес много често води до стрес за родителите. В това отношение подрастващите са много различни и не всички бързат да разберат какво е.

По правило обаче момчетата в пубертета почти не могат да си изкарат мисълта за секс от главата и са готови на всичко, за да загубят девствеността си.

Порно-филмите и мастурбацията са станали неизменна част от израстването на младежа, за което не може да му се сърдим. Много майки обаче реагират истерично и смятат, че таткото трябва да му обясни, че това е лошо. Подобно действие може само да комплексира момчето и то да се затвори още повече в себе си. Мислете съвременно и разберете, че всички мъже го правят и това е нормална тяхна нужда, особено докато нямат постоянна партньорка.

При момичетата положението е по-деликатно. Всяка една от нас помни притесненията, които е имала и колко трудно й е било да направи тази крачка – да бъде интимна с мъж. Момичетата нямат толкова силна физическа нужда да правят секс в тази възраст, но емоционално изживяват ситуацията много по-дълбоко. Обикновено те се влюбват в момчето, с което са решили да им бъде първия път и е много важно майка им да бъде до тях, когато те преживяват тези свои трепети. Това не означава, че трябва да са информирани до последната подробност за всичко, но девойките имат нужда от съвет и е най-добре да го поискат от майка си, стига тя да успее да ги предразположи. Много е трудно, когато се опитваме да предпазим момиченцето да не направи грешката да прибърза с избора си на партньор. Колкото повече порасне, толкова по-узряла ще е девойката за тази крачка и толкова по-разумно ще прецени партньора си.

Скандалите и забраните в този случай не помагат. Важното е да бъдете приятелки и да успеете деликатно да предпазите дъщеря си да не сгреши и да не прибърза.

• Бунтарството. От любимите „мама и тате“ родителите за няколко години се превръщат в дразнещите „нашите“. Детето започва да страни от родителите си, да подценява мнението им, да има свои виждания за живота. Ако те не подкрепят татуировките и обецата на носа, това означава, че са „задръстени“, а не че мислят за бъдещето му. „Даването на акъл“ и мърморенето кое е правилно и кое не обикновено нямат смисъл.

Тийнейджърът сам осъзнава с времето кое е имало смисъл и кое е било временна прищявка. Просто всеки то тях минава през периода на странните прически, авангардно облекло и силен грим, докато постепенно се укроти и му омръзне всеки ден да се събужда с нова идея.

Известна доза хумор и по-разумни за по-добрата позиция на родителите пред това да дигат скандали и да забраняват на детето си.

Всеки тийнейджър трябва да изживее своя пубертет. Щастливи са родителите, чиито деца на им създават проблеми, преминавайки деликатната възраст.

Важното е да не създадете пропаст между себе си и детето, живеейки в непрестанни скандали през този период. Бъдете търпеливи и толерантни. След време вашият пораснал тийнейджър ще го оцени.

31.03.2008/Деси Великова

Rozali.com

Повече доверие в тийнейджърите

От сп.Здравен журнал • 03.07.2013 •

Пубертетът има лоша репутация, но всъщност днешните младежи са пълни с енергия и оптимизъм. По-скоро родителската представа за тях е в сянката на безпокойството и недоверието.

Повече доверие в тийнейджърите

Често ги смятаме за затворени в себе си и безразлични към околния свят, но това е погрешно. Повечето от подрастващите очакват от възрастните подкрепа, съвети, разбиране, уважение и доверие. В същото време малко твърдост към тях не би ги подразнила, напротив, тя поставя отношенията на здрави основи. Може би е време да преразгледаме позицията си.

Родителският песимизъм ги потиска

Нашата катастрофална представа за икономическото ни бъдеще, опасенията ни за здравето, за чистотата на планетата – всичко това е средата, в която израстват децата ни. Цяло чудо, че искат да пораснат. При това дори се опитват да ни успокоят. Очакваме от тях да ни кажат, че сме добри родители, че се справяме. Нашият песимизъм не им е необходим. Това, от което имат нужда, е да им покажем, че авантюрата живот си струва да бъде изживяна на пълни обороти. Отношението ни към младите може да създаде доверие в собствените им сили.

Те имат нужда от възрастните, за да се изградят

Изграждането на младата личност преминава през идентификацията й с нейните идоли, с родителите, с приятелите. Възрастните, които смятат, че нямат с какво да впечатлят децата си и странят от тях, рискуват да ги лишат от нещо, което им е абсолютно необходимо – от обмена с опита на родителя. Проучване сред 5 хиляди европейски младежи сочи изненадващо, че за израстването си те разчитат първо на майката, а после на бащата. Това се отчита дори и в Швеция, където в повечето случаи бащите, а не майките, взимат отпуск за отглеждане на децата.

Новите технологии им харесват и в това няма нищо лошо

Компютърът не изолира детето от външния свят, както смятат много родители. Новите технологии са околна среда, която подрастващите владеят отлично. Благодарение на социалните мрежи те са информирани за всичко, живеят заедно, мотивират се взаимно, помагат си, подкрепят се, измислят форми за творчество, създават групи, асоциации. Всичко това е било непознато за техните родители на същата възраст и затова днешните младежи постигат по-бързо интелектуална зрялост. Разбира се електронната мрежа може да представлява опасност за най-крехките сред тийнейджърите, за тези, които нямат активна семейна среда и страдат от самота. Но в голямата част от случаите интернет изгражда у младите истинска автономност – „Информирам се, създавам си мнение и го казвам”.

Спокоен диалог

В днешно време икономическата независимост на младежите закъснява, защото те учат по-дълго. В резултат на това съжителството с родителите се проточва във времето и нерядко се пораждат нетърпимост и раздразнение. Най-проблематично за родителите е да приемат, че детето им има право да страда, да греши, да се търси. Това са неговите стъпки към света на възрастните, а родителската намеса трябва да бъде много деликатна, почти невидима.

Диалогът между деца и родители има изключително значение. Не е нужно непременно да се говори за конкретния проблем на тийнейджъра, може темата да се измести към чуждия опит, към филм или книга, чиито сюжет приличат на преживяното от него. Думите лесно нараняват, с тях трябва да се внимава. А провокациите, които младите толкова обичат, означават само, че развитието им е нормално.

Границите на доверието

Откажете се от това да ги разпитвате надълго и нашироко за преживяванията им.Ако им имате доверие, това само ще ги насърчи да ви докажат, че сте прави да ги смятате за интелигентни и разумни. Внимавайте да не нарушавате границите на личното им пространство, не шпионирайте мобилните им телефони и имейлите им. Добре е да налагате вечерен час, но не разпитвайте за подробности от купона. Ако се опитате да контролирате всичко, което казват и правят порасналите ви деца, рискувате две неща – да ви отговорят с неподчинение или да им попречите да се еманципират от родителската власт. И не забравяйте да им казвате, че ги обичате!

Тормоз и кибертормоз между деца в училищна възраст

6 октомври, 2010 в Питай татко от Методи Коралов

Методи Коралов е доктор по психология, преподавател в Нов Български Университет по дисциплините „Социална психология”, „Психология на развитието” и „Психология на образованието”. Специалистът е в екипа на проект „Училище без насилие”.

Вербалната агресия погрешно се счита за по-лека форма на атака

Агресията е неизменен спътник в съществуването на хората и човечеството. В малки „дози” тя всъщност е необходима и дори полезна. Така наречената “спортна злоба” или хъсът да спечелиш някакво състезание като победиш противниците си е вид агресия, която е приемлива. В детска възраст опълчването на авторитета на възрастните (родители, учители) е закономерна част от процеса на порастване и изграждане на собствената личност. Агресията обаче лесно може да прехвърли границата на приемливото и да се превърне в сериозен проблем за отделен човек, за групи хора или за обществото като цяло.

Какво е тормоз?

Тормозът е може би най-злокачественият вид агресивно поведение. Той винаги е насочен към живо същество – не могат да бъдат тормозени вещи или предмети. При тормоза няма случайност – той е целенасочен и съзнателно прилаган. Тормозещият е наясно, че причинява физическа или душевна болка, че кара жертвата си да се чувства зле и именно това е целта му. Тормозещите освен това рядко имат чувството, че вършат нещо нередно. Обикновено те си мислят, че жертвата им си го заслужава или ги предизвиква да се държат така с нея.

Поведение на тормоз е поведение, което:

• е злонамерено. Тормозът не е случаен. Тормозещият има ясната и осъзната цел да навреди на жертвата си, да й причини болка, да я унижи, да я накара да страда физически или душевно.
• се извършва от позиция на силата. Тормозещият винаги разполага с предимство – или е физически по-силен, или е с група приятели, които му помагат или жертвата е неагресивна и неспособна да се защити. При формата на вербалния тормоз, когато се използват обиди, подигравки, злобни забележки и подмятания слабостта на жертвата може да се състои дори в това, че тя е неспособна да измисля подходящи отговори със скоростта, с която се сипят грубите думи на тормозещия.
• се повтаря многократно. Изолираният агресивен акт още не е тормоз. Когато обаче агресията се повтаря отново и отново върху един и същи човек (или едни и същи хора), тогава тя се превръща в тормоз. Изключително негативните последствия от тормоза най-често се дължат именно на това натрупване във времето на унижение, болка и безпомощност месец подир месец, а понякога и година след година.

Съществуват няколко вида тормоз:

• физически. Това са добре познатите биене, ритане, блъскане, скубане и т.н – всички форми на видимо насилие. Тук се включват също чупенето и повреждането на лични вещи.
• вербален. Тази форма неправилно е приемана за по-лека и обикновено не гледаме на нея на сериозно. Тя включва обиди, подигравки, сексуални намеци и подмятания, даване на прякори, заплашване, “майтапене” (което е забавно само за мъчителя), т.е. това са начините да нараним някого, като го караме да се чувства зле от това, което му говорим.
• индиректен. Повечето хора дори не си дават сметка, че съществува такава форма, а тя е не по-малко нараняваща от другите. Тя включва настройване на другите срещу жертвата, говорене зад гърба й и разпространяване на слухове, разваляне на отношенията й с близките й хора, поставяне на някого в социална изолация (не го канят да играе с другите, на купони и забави, на ходене на кино или разходки и т.н.). Тази форма се прехвърля особено лесно в Интернет и онлайн социалните мрежи.

Понякога се посочва и още една форма, по-скоро понеже е приела гражданственост в ежедневието ни, отколкото като част от научна класификация и това е така нареченият „психически тормоз”. Всъщност всеки тормоз, всяка от изброените по-горе форми, е и психически. След като сме направили тези уговорки, да изброим какво все пак се включва тук: заплашителни погледи и гримаси, които често предават „скрити” послания като „чакай само да свърши часа” или „лигльо!” и т.н.; докосвания, които не са силни и нараняващи сами по себе си, но са нежелани, неприятни и/или унижаващи (такова може да е дори едно престорено погалване по косата, придружено със съответния злобен коментар); шпиониране, тайно или явно и т.н.

Какво е кибертормоз?

Кибертормозът е тормоз, извършван чрез средствата на технологиите за електронна комуникация – Интернет и мобилни телефони. Може да бъде открит под различни наименования: ebullying (етормоз), electronic bullying (електронен тормоз), cyberviolence (кибернасилие), digital bullying (дигитален тормоз), online bullying (онлайн тормоз) и т.н. като терминът кибертормоз (cyberbullying) е за момента най-широко наложилия се. Отличителните му черти са същите като при “класическия” тормоз, като само е сменена физическата среда с електронна и има известна промяна във формите, свързана с възможностите и ограниченията на технологиите. И тук се наблюдава злонамереност и целенасочено желание да се навреди, дисбаланс на силата (най-вече изразен чрез невъзможността на жертвата да се защити успешно), многократното и продължително във времето повторение.

Основните форми на кибертормоз са следните:

• през GSM. Тук се включват обаждания, при които има директни заплахи, говорене на неприятни неща, обиди, изнудване, подиграване, понякога дори само намеци. Освен обажданията към кибертормоза спадат и всякакви злонамерени текстови и мултимедийни съобщения (sms и mms). По-особени форми на кибертормоз, свързани с мобилните телефонни комуникации са раздаването на GSM-номера на други хора, без съгласието на детето, както и обаждането от негово име на роднини или приятели. Кибертормоз е също така снимането с GSM и свободното разпространяване на снимки или клипчета без съгласието на детето или, дори и да има привидното му съгласие, на снимки и клипчета, които уронват достойнството му, унижават го или го представят в неблагоприятна светлина.
• през Интернет. Тук спектърът на поведенията и действията, които могат да бъдат окачествени като тормоз е още по-широк, отколкото при мобилните телефонни комуникации. Според децата, участвали в изследване, проведено в 5 софийски училища в края на учебната 2009-2010 година, най-често кибертормозът е под формата на пускане на клюки или слухове в социалните мрежи (като Фейсбук) и чатовете и програмите за незабавни съобщения (като Скайп). Това е един вид продължение или прехвърляне в Интернет на “традиционната” форма на индиректен тормоз, която е описана накратко по-горе. Типични форми са пращането на всякакви съобщения със заплахи, обиди, подигравки и т.н. независимо дали през социални мрежи, чатове, форуми, имейл или онлайн игри. Краденето на идентичност също е форма на кибертормоз, било то пращане на съобщения от името на някой познат на детето до него или от името на детето до негови познати, но без то да знае и без да е съгласно. Към краденето на идентичност спадат и краденето на пароли или разбиването на акаунти (непозволено влизане в чужд профил във Фейсбук или в чужд имейл). Пускане в Интернет на снимки или клипчета, които унижават детето по какъвто и да е начин също е форма на кибертормоз. Към кибертормоза спадат и пращането на вируси или нежелани файлове, както и задръстващи пощата имейли (известният спам).

Формите на кибертормоз са твърде разнообразни, но това в никакъв случай не означава, че трябва да се заклеймяват електронните технологии за общуване. Това, което е необходимо да направим, е да сме наясно с рисковете, с проявленията на кибертормоза и с ефективните начини за справяне с него. Така ще можем да се възползваме от плюсовете на технологиите и да предпазим децата си от опасностите, свързани с кибертормоза. 

Тийнейджър в депресия – как да подходите?

Тийнейджърите са способни да вбесят до почервеняване и да разчувстват до сълзи родителите си. Но и вие сте били в същото положение, и вие знаете колко трудна е тази възраст, така че се опитайте просто да намерите правилния подход.
Ако си имате депресиран тийнейджър…

Не се надявайте, че веднага след въпроса ви „Защо?“ ще получите смислен и искрен отговор… всъщност какъвто и да е отговор. „Защо?“ не върши работа. По-хитро е да подходите с предположения, опитвайки да успокоите детето си, ако то все още не се е заключило в стаята си, с фрази като „Надали е толкова лошо, той наистина те харесва?!“ или пък „И аз съм била в същото положение на твоите години…“ продължавайки с кратка история за вашите премеждия като тийнейджъри. Вашите споделени истории за личните ви драми по време на тийн годините обикновено отключват желанието и на детето ви да сподели, защото осъзнава, че може би вие имате решение на проблемите му, защото и вие сте минали през същото, което автоматично ви прави негов съюзник. Ако пък с добро не става, тогава започнете спор с детето си. Тийнейджърите всъщност обичат да спорят заради самия спор, тогава са най-искрени и имат възможност да излеят всичко, което ги мъчи, след което да се почувстват значително по-добре. А и вие ще се почувствате по-добре, след като вече знаете какво измъчва детето ви и ако проблемът е във вас, имате възможност да промените нещо.

Истината е, че депресията при тийнейджърите е обикновено плод на проблеми с родителите, да, точно с вас, които се опитвате да възпитавате, съответно забранявате, наказвате, карате се и въобще не влизате в положение и не разбирате детето си.

Или става дума за бушуващи хормони, любовни терзания, проблеми с приятелите и в училище, липса на самочувствие заради външния вид, стрес, липса на внимание, дори прекаленото технологично стимулиране може да има негативен ефект.

По какво личи, че тийнейджърът ви е в депресия?

Сърдене, цупене, ред сополи, ред сълзи, често сменящо се настроение, предимно лошо, агресия, гняв, мълчане с часове са само част от репертоара на тийнейджъра в депресия. Когато е в това състояние, детето обикновено предпочита да остане само, прекарвайки часове пред компютъра, отказва да излиза с приятели, няма енергия, желание и мотивация за нищо и е завладяно от тотален песимизъм.

Трябва да сте особено наблюдателни за появата на тези признаци (депресията обикновено започва незабележимо, първо, защото вие не обръщате внимание и, второ, защото детето ви успешно я замаскира) и да овладеете депресията навреме. В противен случай може да се стигне до употреба на наркотици, алкохол, а понякога за жалост депресията кара тийнейджърите да си мислят и за самоубийство.

За да предотвратите всичко това, е важно да бъдете наистина част от живота на детето си, да бъдете негов приятел, а не враг, да бъдете търпеливи, да го подкрепяте, да проявявате разбиране, дори когато най-малко ви се иска, защото в противен случай ще се стигне до скъсване на така важната връзка родител – дете. А това отдалечаване ще ви попречи да видите важните неща, проблемите, които измъчват детето и прочие.

И тъй като децата в тази възраст трудно споделят и изразяват чувствата си, е добра идея, ако се сприятелите с приятелите на детето си. Именно от тях може да научите много за вълненията и тревогите на тийнейджъра си. Освен това имате възможност да се представите като готина мама.

Ако детето ви е в депресия, един от добрите начини да го изкарате от това му състояние е като го запишете на спорт – нещо, в което ще влага енергията си и което ще му помага да изчисти съзнанието си. А друго временно решение е, ако подарите на детето си нещо, което от много време е искало. Ако положението е сериозно, помислете за психотерапевт.

29.10.2012/Ели Йорданова

Rozali.com